— болгарский историк и публицист. Род. в 1850 г. Учился в Константинополе и Загребе, был учителем, потом служил в министерстве иностранных дел, редактировал разные газеты. Написал: "Iz uspomena jednoga političkoga patnika" (1875), "Какво сме, от где сме, и какво требва да правим ние българите" (1878), "Спомени от Цариградските тъмници" (1881), "Паданието на Цариград" (1883) — историческая драма, "История на Българския народ с 679 — 1877 г." (1885), "Князя пред Руссия и България" (1886), "La Bulgarie et la R é gence" (1887), "Василий Априлов" (1888), "Литературного и духовно възраждание на бълг. народ" (1888), "Историята на черковния въпрос", "Магесник" — комедии. М. пал жертвой стамбуловщины: он повешен в Софии в 1892 г. По отзыву Вазова, "M. — самая светлая политическая личность в Болгарии, предназначенная только для песней, а не для борьбы на житейской арене".