(Борис) — болгарский филолог. Род. в 1863 г.; образование получил в Загребе, Вене и Лейпциге; состоит профессором софийского университета по кафедре староболгарского языка и славянской палеографии. Из работ его известны: "За ударението в български езикъ" ("Сборникъ за наука и народни умотворения", т. VI); "За происхождението на троянска прича" (ib., т. VII); "Програма за изучаване българските народни говори" (ib., т. XVI и XVII); "Класификация на българските книжовни паметници от най-старо време до края на XVI в." (1905); "Кюстендилско Четвероевангеле" (1906); "Добрейшово четвероевангеле — старобълг. паметник XIII в." (1907).